невъоръже́н

Който е без оръжие.

Беше невъоръжен — пистолетът остана в касата.
С невъоръжено око

Без оптически уреди.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана невъоръжен невъоръжена невъоръжено невъоръжени
членувана невъоръжения невъоръжената невъоръженото невъоръжените
с пълен член невъоръженият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-въ-о-ръ-жен
  • форми невъоръже́на, невъоръже́но, мн. невъоръже́ни
Източник