неве́ста

Невяста.

невѣста старобългарски неве́ста

ст.-бълг. невѣста νύμφη (Син. тр., Супр.). Праслав. *ne-věsta букв. „неизвестна“ (от не и věsti, vědmь „зная“, ст.-бълг. вѣдѣти, вѣмь „знам“), срв. г.-луж. wěstу „известен“, ńewěsty „неизвестен“. Понятието отразява първобитния племенен обичай да се взимат жени от чужди племена, които се третират като чужди, непознати в дома на съпруга.

единствено число множествено число
нечленувана невеста невести
членувана невестата невестите
звателна форма невесто
  • съществително име, женски род
  • пренасяне не-вес-та
  • форми мн. неве́сти
Източници