начуме́рвам

(какво) Намръщвам, навъсвам, намусвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице начумервам начумерваме
второ лице начумерваш начумервате
трето лице начумерва начумерват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице начумервах начумервахме
второ лице начумерва начумервахте
трето лице начумерва начумерваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице начумервах начумервахме
второ лице начумерваше начумервахте
трето лице начумерваше начумерваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
начумервай начумервайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начумервал начумервала начумервало начумервали
членувана начумервалия начумервалата начумервалото начумервалите
с пълен член начумервалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начумервал начумервала начумервало начумервали
членувана начумервалия начумервалата начумервалото начумервалите
с пълен член начумервалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начумерващ начумерваща начумерващо начумерващи
членувана начумерващия начумерващата начумерващото начумерващите
с пълен член начумерващият — — —
Деепричастие
начумервайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-чу-мер-вам
  • форми начуме́рваш, несв. и начуме́ря, св.
Източник
начумервам се

Придавам си намръщен вид, сърдя се.

Все за нещо ще намери да се начумери.
  • възвратен глагол
  • форми начумеря се