Източник
-
нау́шник -
1. Част от шапка, която закрива ушите.
Шапка с наушници.
-
2. Самостоятелни парчета, които служат за топлене на ушите.
-
3. (разговорно) Част от апарат, която се поставя на ушите за слушане; слушалки.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наушник | наушници |
| членувана | наушника | наушниците |
| с пълен член | наушникът | — |
| бройна форма | наушника |
|---|