натъкмя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натъкмя натъкмим
второ лице натъкмиш натъкмите
трето лице натъкми натъкмят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натъкмих натъкмихме
второ лице натъкми натъкмихте
трето лице натъкми натъкмиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натъкмях натъкмяхме
второ лице натъкмеше натъкмяхте
трето лице натъкмеше натъкмяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натъкми натъкмете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъкмил натъкмила натъкмило натъкмили
членувана натъкмилия натъкмилата натъкмилото натъкмилите
с пълен член натъкмилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъкмял натъкмяла натъкмяло натъкмели
членувана натъкмялия натъкмялата натъкмялото натъкмелите
с пълен член натъкмялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъкмен натъкмена натъкмено натъкмени
членувана натъкмения натъкмената натъкменото натъкмените
с пълен член натъкменият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-тък-мя
  • форми натъкми́ш, мин. св. натъкми́х, мин. прич. натъкми́л, св.
Източник