натру́фя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натруфя натруфим
второ лице натруфиш натруфите
трето лице натруфи натруфят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натруфих натруфихме
второ лице натруфи натруфихте
трето лице натруфи натруфиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натруфех натруфехме
второ лице натруфеше натруфехте
трето лице натруфеше натруфеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натруфи натруфете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натруфил натруфила натруфило натруфили
членувана натруфилия натруфилата натруфилото натруфилите
с пълен член натруфилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натруфел натруфела натруфело натруфели
членувана натруфелия натруфелата натруфелото натруфелите
с пълен член натруфелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натруфен натруфена натруфено натруфени
членувана натруфения натруфената натруфеното натруфените
с пълен член натруфеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне нат-ру-фя
  • форми натру́фиш, мин. св. натру́фих, мин. прич. натру́фил, св.
Източник