наторя́вам

(какво) Торя, колкото е необходимо, докрай.

Наторих градината.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наторявам наторяваме
второ лице наторяваш наторявате
трето лице наторява наторяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наторявах наторявахме
второ лице наторява наторявахте
трето лице наторява наторяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наторявах наторявахме
второ лице наторяваше наторявахте
трето лице наторяваше наторяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наторявай наторявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наторявал наторявала наторявало наторявали
членувана наторявалия наторявалата наторявалото наторявалите
с пълен член наторявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наторявал наторявала наторявало наторявали
членувана наторявалия наторявалата наторявалото наторявалите
с пълен член наторявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наторяван наторявана наторявано наторявани
членувана наторявания наторяваната наторяваното наторяваните
с пълен член наторяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наторяващ наторяваща наторяващо наторяващи
членувана наторяващия наторяващата наторяващото наторяващите
с пълен член наторяващият — — —
Деепричастие
наторявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-то-ря-вам
  • форми наторя́ваш, несв. и наторя́, св.
Източник