насъ́щен

Който има важно значение за живота; крайно необходим.

Насъщни нужди.
Насъщен хляб.
насъщност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насъщен насъщна насъщно насъщни
членувана насъщния насъщната насъщното насъщните
с пълен член насъщният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне на-съ-щен
  • форми насъ́щна, насъ́щно, мн. насъ́щни
Източник