насърча́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице насърча насърчим
второ лице насърчиш насърчите
трето лице насърчи насърчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице насърчих насърчихме
второ лице насърчи насърчихте
трето лице насърчи насърчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице насърчах насърчахме
второ лице насърчеше насърчахте
трето лице насърчеше насърчаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
насърчи насърчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насърчил насърчила насърчило насърчили
членувана насърчилия насърчилата насърчилото насърчилите
с пълен член насърчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насърчал насърчала насърчало насърчали
членувана насърчалия насърчалата насърчалото насърчалите
с пълен член насърчалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насърчен насърчена насърчено насърчени
членувана насърчения насърчената насърченото насърчените
с пълен член насърченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-сър-ча
  • форми насърчи́ш, мин. св. насърчи́х, мин. прич. насърчи́л, св.
Източник