насъбера́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице насъбера насъберем
второ лице насъбереш насъберете
трето лице насъбере насъберат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице насъбрах насъбрахме
второ лице насъбра насъбрахте
трето лице насъбра насъбраха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице насъберях насъберяхме
второ лице насъбереше насъберяхте
трето лице насъбереше насъберяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
насъбери насъберете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насъбрал насъбрала насъбрало насъбрали
членувана насъбралия насъбралата насъбралото насъбралите
с пълен член насъбралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насъберял насъберяла насъберяло насъберели
членувана насъберялия насъберялата насъберялото насъберелите
с пълен член насъберялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насъбран насъбрана насъбрано насъбрани
членувана насъбрания насъбраната насъбраното насъбраните
с пълен член насъбраният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-съ-бе-ра
  • форми насъбере́ш, мин. св. насъбра́х, мин. прич. насъбра́л, св.
Източник