настъ́ргвам

1. (какво) Стържа в достатъчно количество.

Настъргах ябълки за щрудела.

2. (какво) Чрез стържене нарушавам целостта на нещо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице настъргвам настъргваме
второ лице настъргваш настъргвате
трето лице настъргва настъргват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице настъргвах настъргвахме
второ лице настъргва настъргвахте
трето лице настъргва настъргваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице настъргвах настъргвахме
второ лице настъргваше настъргвахте
трето лице настъргваше настъргваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
настъргвай настъргвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настъргвал настъргвала настъргвало настъргвали
членувана настъргвалия настъргвалата настъргвалото настъргвалите
с пълен член настъргвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настъргвал настъргвала настъргвало настъргвали
членувана настъргвалия настъргвалата настъргвалото настъргвалите
с пълен член настъргвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настъргван настъргвана настъргвано настъргвани
членувана настъргвания настъргваната настъргваното настъргваните
с пълен член настъргваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настъргващ настъргваща настъргващо настъргващи
членувана настъргващия настъргващата настъргващото настъргващите
с пълен член настъргващият — — —
Деепричастие
настъргвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нас-тър-г-вам
  • форми настъ́ргваш, несв. и настъ́ржа, св.
Източник