настървя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице настървя настървим
второ лице настървиш настървите
трето лице настърви настървят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице настървих настървихме
второ лице настърви настървихте
трето лице настърви настървиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице настървях настървяхме
второ лице настървеше настървяхте
трето лице настървеше настървяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
настърви настървете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настървил настървила настървило настървили
членувана настървилия настървилата настървилото настървилите
с пълен член настървилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настървял настървяла настървяло настървели
членувана настървялия настървялата настървялото настървелите
с пълен член настървялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настървен настървена настървено настървени
членувана настървения настървената настървеното настървените
с пълен член настървеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне нас-тър-вя
  • форми настърви́ш, мин. св. настърви́х, мин. прич. настърви́л, св.
Източник