Източник
-
наста́вка -
1. Част, която е наставена към нещо.
Полата е с наставка, защото ѝ окъся.
-
2. (специално) В езикознанието — словообразувателна част от думата, която стои след корена.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наставка | наставки |
| членувана | наставката | наставките |