наста́вка

1. Част, която е наставена към нещо.

Полата е с наставка, защото ѝ окъся.

2. (специално) В езикознанието — словообразувателна част от думата, която стои след корена.

единствено число множествено число
нечленувана наставка наставки
членувана наставката наставките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне нас-тав-ка
  • форми мн. наста́вки
Източник