наспоря́вам

(какво) Осигурявам нещо в достатъчно количество, много.

Да наспори Господ!
Бог наспори богата реколта тази година.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наспорявам наспоряваме
второ лице наспоряваш наспорявате
трето лице наспорява наспоряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наспорявах наспорявахме
второ лице наспорява наспорявахте
трето лице наспорява наспоряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наспорявах наспорявахме
второ лице наспоряваше наспорявахте
трето лице наспоряваше наспоряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наспорявай наспорявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наспорявал наспорявала наспорявало наспорявали
членувана наспорявалия наспорявалата наспорявалото наспорявалите
с пълен член наспорявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наспорявал наспорявала наспорявало наспорявали
членувана наспорявалия наспорявалата наспорявалото наспорявалите
с пълен член наспорявалият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне нас-по-ря-вам
  • форми наспоря́ваш, несв. и наспоря́, св.
Източник