насми́там

1. (какво) С метене събирам нещо.

Насметох боклука.

2. (разговорно, какво/кого) Нападам, подгонвам, прогонвам.

Петелът насмете пиленцата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице насмитам насмитаме
второ лице насмиташ насмитате
трето лице насмита насмитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице насмитах насмитахме
второ лице насмита насмитахте
трето лице насмита насмитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице насмитах насмитахме
второ лице насмиташе насмитахте
трето лице насмиташе насмитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
насмитай насмитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насмитал насмитала насмитало насмитали
членувана насмиталия насмиталата насмиталото насмиталите
с пълен член насмиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насмитал насмитала насмитало насмитали
членувана насмиталия насмиталата насмиталото насмиталите
с пълен член насмиталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насмитан насмитана насмитано насмитани
членувана насмитания насмитаната насмитаното насмитаните
с пълен член насмитаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насмитащ насмитаща насмитащо насмитащи
членувана насмитащия насмитащата насмитащото насмитащите
с пълен член насмитащият — — —
Деепричастие
насмитайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нас-ми-там
  • форми насми́таш, несв. и насмета́, св.
Източник