наслу́ка

1. Както се случи, случайно.

Позвъних наслуки на дясната врата.

2. Без план, без посока.

Тръгнах наслука из града.
  • наречие
  • пренасяне нас-лу-ка
  • форми и наслу́ки нареч.
Източник