насвя́тквам се

(разговорно) Напивам се.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице насвятквам се насвяткваме се
второ лице насвяткваш се насвятквате се
трето лице насвятква се насвяткват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице насвятквах се насвятквахме се
второ лице насвятква се насвятквахте се
трето лице насвятква се насвяткваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице насвятквах се насвятквахме се
второ лице насвяткваше се насвятквахте се
трето лице насвяткваше се насвяткваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
насвятквай се насвятквайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насвятквал насвятквала насвятквало насвятквали
членувана насвятквалия насвятквалата насвятквалото насвятквалите
с пълен член насвятквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насвятквал насвятквала насвятквало насвятквали
членувана насвятквалия насвятквалата насвятквалото насвятквалите
с пълен член насвятквалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана насвяткващ насвяткваща насвяткващо насвяткващи
членувана насвяткващия насвяткващата насвяткващото насвяткващите
с пълен член насвяткващият — — —
Деепричастие
насвятквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нас-вят-к-вам
  • форми насвя́ткваш се, несв. и насвя́ткам се, св.
Източник