Източник
-
наро́дник -
1. Последовател на народничеството.
-
2. Привърженик на литературно течение в България от края на XIX в.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | народник | народници |
| членувана | народника | народниците |
| с пълен член | народникът | — |
| бройна форма | народника |
|---|---|
| звателна форма | народнико |