напъ́тствам

(кого) Давам напътствие.

Той постоянно напътстваше учениците си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напътствам напътстваме
второ лице напътстваш напътствате
трето лице напътства напътстват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напътствах напътствахме
второ лице напътства напътствахте
трето лице напътства напътстваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напътствах напътствахме
второ лице напътстваше напътствахте
трето лице напътстваше напътстваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напътствай напътствайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътствал напътствала напътствало напътствали
членувана напътствалия напътствалата напътствалото напътствалите
с пълен член напътствалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътствал напътствала напътствало напътствали
членувана напътствалия напътствалата напътствалото напътствалите
с пълен член напътствалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътстван напътствана напътствано напътствани
членувана напътствания напътстваната напътстваното напътстваните
с пълен член напътстваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътстващ напътстваща напътстващо напътстващи
членувана напътстващия напътстващата напътстващото напътстващите
с пълен член напътстващият — — —
Деепричастие
напътствайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-път-с-твам
  • форми напъ́тстваш, несв.
Източник