на́пречен

1. Който е перпендикулярен на дължината.

Напречен разрез.

2. Който е разположен напреки.

Напречна улица.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напречен напречна напречно напречни
членувана напречния напречната напречното напречните
с пълен член напречният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нап-ре-чен
  • форми и напре́чен, на́пречна и напре́чна, на́пречно и напре́чно, мн. на́пречни и напре́чни
Източник