на́преки

1. По посока на ширината, а не по дължината, или по посока на диагонала.

Легнал напреки на леглото.

2. По най-къс, най-пряк път, без заобикаляне.

Минахме напреки през планината.
  • наречие
  • пренасяне нап-ре-ки
  • форми и напря́ко нареч.
Източник