напращя́вам

1. Напълвам се до пръскане, много.

Вимето на кравата напращя от мляко.

2. (преносно, разговорно) Изпълнен съм с нещо.

Напращял е от енергия.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напращявам напращяваме
второ лице напращяваш напращявате
трето лице напращява напращяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напращявах напращявахме
второ лице напращява напращявахте
трето лице напращява напращяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напращявах напращявахме
второ лице напращяваше напращявахте
трето лице напращяваше напращяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напращявай напращявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напращявал напращявала напращявало напращявали
членувана напращявалия напращявалата напращявалото напращявалите
с пълен член напращявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напращявал напращявала напращявало напращявали
членувана напращявалия напращявалата напращявалото напращявалите
с пълен член напращявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напращяващ напращяваща напращяващо напращяващи
членувана напращяващия напращяващата напращяващото напращяващите
с пълен член напращяващият — — —
Деепричастие
напращявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нап-ра-щя-вам
  • форми напращя́ваш, несв. и напращя́, св.
Източник