напра́ша
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напраша напрашим
второ лице напрашиш напрашите
трето лице напраши напрашат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напраших напрашихме
второ лице напраши напрашихте
трето лице напраши напрашиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напрашех напрашехме
второ лице напрашеше напрашехте
трето лице напрашеше напрашеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напраши напрашете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напрашил напрашила напрашило напрашили
членувана напрашилия напрашилата напрашилото напрашилите
с пълен член напрашилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напрашел напрашела напрашело напрашели
членувана напрашелия напрашелата напрашелото напрашелите
с пълен член напрашелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напрашен напрашена напрашено напрашени
членувана напрашения напрашената напрашеното напрашените
с пълен член напрашеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне нап-ра-ша
  • форми напра́шиш, мин. св. напра́ших, мин. прич. напра́шил, св.
Източник