напеча́тя

Напечатам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напечатя напечатим
второ лице напечатиш напечатите
трето лице напечати напечатят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напечатих напечатихме
второ лице напечати напечатихте
трето лице напечати напечатиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напечатех напечатехме
второ лице напечатеше напечатехте
трето лице напечатеше напечатеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напечати напечатете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напечатил напечатила напечатило напечатили
членувана напечатилия напечатилата напечатилото напечатилите
с пълен член напечатилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напечател напечатела напечатело напечатели
членувана напечателия напечателата напечателото напечателите
с пълен член напечателият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напечатен напечатена напечатено напечатени
членувана напечатения напечатената напечатеното напечатените
с пълен член напечатеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-пе-ча-тя
  • форми напеча́тиш, мин. св. напеча́тих, мин. прич. напеча́тил, св.
Източник