Източник
-
нао́чник -
(обикн множествено число) Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждането.
Сякаш има наочници
За човек, който не вижда същността на нещата; ограничен човек.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наочник | наочници |
| членувана | наочника | наочниците |
| с пълен член | наочникът | — |
| бройна форма | наочника |
|---|