нао́чник

(обикн множествено число) Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждането.

Сякаш има наочници

За човек, който не вижда същността на нещата; ограничен човек.

единствено число множествено число
нечленувана наочник наочници
членувана наочника наочниците
с пълен член наочникът —
бройна форма наочника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне на-оч-ник
  • форми мн. нао́чници, (два) нао́чника
Източник