намя́там

1. (кого/какво, с какво) Мятам отгоре върху някого или нещо, загръщам, без да обличам.

Наметнах го с палтото си.

2. Добавям нова бримка (при плетене).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намятам намятаме
второ лице намяташ намятате
трето лице намята намятат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намятах намятахме
второ лице намята намятахте
трето лице намята намятаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намятах намятахме
второ лице намяташе намятахте
трето лице намяташе намятаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намятай намятайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намятал намятала намятало намятали
членувана намяталия намяталата намяталото намяталите
с пълен член намяталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намятал намятала намятало намятали
членувана намяталия намяталата намяталото намяталите
с пълен член намяталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намятан намятана намятано намятани
членувана намятания намятаната намятаното намятаните
с пълен член намятаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намятащ намятаща намятащо намятащи
членувана намятащия намятащата намятащото намятащите
с пълен член намятащият — — —
Деепричастие
намятайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-мя-там
  • форми намя́таш, несв. и наме́тна, св.
Източник
намятам се

1. Мятам върху себе си, без да се обличам.

Наметнах се с жилетката.

2. (само множествено число) Мятаме се много хора заедно или едновременно.

  • възвратен глагол
  • форми наметна се