намъ́квам

разговорно

1. (какво) Мъкна нещо в голямо количество; надовличам.

2. (какво) Обличам или обувам нещо.

Намъкна панталона си.

3. (какво) С мъкнене вкарвам, въвличам нещо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намъквам намъкваме
второ лице намъкваш намъквате
трето лице намъква намъкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намъквах намъквахме
второ лице намъква намъквахте
трето лице намъква намъкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намъквах намъквахме
второ лице намъкваше намъквахте
трето лице намъкваше намъкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намъквай намъквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намъквал намъквала намъквало намъквали
членувана намъквалия намъквалата намъквалото намъквалите
с пълен член намъквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намъквал намъквала намъквало намъквали
членувана намъквалия намъквалата намъквалото намъквалите
с пълен член намъквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намъкван намъквана намъквано намъквани
членувана намъквания намъкваната намъкваното намъкваните
с пълен член намъкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намъкващ намъкваща намъкващо намъкващи
членувана намъкващия намъкващата намъкващото намъкващите
с пълен член намъкващият — — —
Деепричастие
намъквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-мък-вам
  • форми намъ́кваш, несв. и намъ́кна, св.
Източник
намъквам се

1. Леко, потайно влизам някъде, присламчвам се.

Намъкнах се в плевника.

2. Обличам се с много дрехи.

  • възвратен глагол
  • форми намъкна се