намъдру́вам се

(иронично) Мъдрувам дълго, много, прекалено.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намъдрувам се намъдруваме се
второ лице намъдруваш се намъдрувате се
трето лице намъдрува се намъдруват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намъдрувах се намъдрувахме се
второ лице намъдрува се намъдрувахте се
трето лице намъдрува се намъдруваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намъдрувах се намъдрувахме се
второ лице намъдруваше се намъдрувахте се
трето лице намъдруваше се намъдруваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намъдрувай се намъдрувайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намъдрувал намъдрувала намъдрувало намъдрували
членувана намъдрувалия намъдрувалата намъдрувалото намъдрувалите
с пълен член намъдрувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намъдрувал намъдрувала намъдрувало намъдрували
членувана намъдрувалия намъдрувалата намъдрувалото намъдрувалите
с пълен член намъдрувалият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-мъд-ру-вам
  • форми намъдру́ваш се, св.
Източник