намо́тка

1. (разговорно) Отделна пълна обиколка от нещо намотано върху макара или цев. Нещо намотано.

2. (специално) Определен брой намотани жици върху електротехническо устройство — бобина, електродвигател и други.

единствено число множествено число
нечленувана намотка намотки
членувана намотката намотките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне на-мот-ка
  • форми мн. намо́тки
Източник