наме́кна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намекна намекнем
второ лице намекнеш намекнете
трето лице намекне намекнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намекнах намекнахме
второ лице намекна намекнахте
трето лице намекна намекнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намекнех намекнехме
второ лице намекнеше намекнехте
трето лице намекнеше намекнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намекни намекнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намекнал намекнала намекнало намекнали
членувана намекналия намекналата намекналото намекналите
с пълен член намекналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намекнел намекнела намекнело намекнели
членувана намекнелия намекнелата намекнелото намекнелите
с пълен член намекнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намекнат намекната намекнато намекнати
членувана намекнатия намекнатата намекнатото намекнатите
с пълен член намекнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-мек-на
  • форми наме́кнеш, мин. св. наме́кнах, мин. прич. наме́кнал, св.
Източник