налю́бя се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице налюбя се налюбим се
второ лице налюбиш се налюбите се
трето лице налюби се налюбят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице налюбих се налюбихме се
второ лице налюби се налюбихте се
трето лице налюби се налюбиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице налюбех се налюбехме се
второ лице налюбеше се налюбехте се
трето лице налюбеше се налюбеха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
налюби се налюбете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налюбил налюбила налюбило налюбили
членувана налюбилия налюбилата налюбилото налюбилите
с пълен член налюбилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налюбел налюбела налюбело налюбели
членувана налюбелия налюбелата налюбелото налюбелите
с пълен член налюбелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налюбен налюбена налюбено налюбени
членувана налюбения налюбената налюбеното налюбените
с пълен член налюбеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-лю-бя
  • форми налю́биш се, мин. св. налю́бих се, мин. прич. налю́бил се, св.
Източник