налу́чкам

Случайно уцелване/намиране на нещо което се търси. Намиране чрез предположение.

Виж:
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице налучкам налучкаме
второ лице налучкаш налучкате
трето лице налучка налучкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице налучках налучкахме
второ лице налучка налучкахте
трето лице налучка налучкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице налучках налучкахме
второ лице налучкаше налучкахте
трето лице налучкаше налучкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
налучкай налучкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налучкал налучкала налучкало налучкали
членувана налучкалия налучкалата налучкалото налучкалите
с пълен член налучкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налучкал налучкала налучкало налучкали
членувана налучкалия налучкалата налучкалото налучкалите
с пълен член налучкалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана налучкан налучкана налучкано налучкани
членувана налучкания налучканата налучканото налучканите
с пълен член налучканият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-луч-кам
  • форми налу́чкаш, св.
Източници