накълва́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице накълва накълвем
второ лице накълвеш накълвете
трето лице накълве накълват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице накълвах накълвахме
второ лице накълва накълвахте
трето лице накълва накълваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице накълвях накълвяхме
второ лице накълвеше накълвяхте
трето лице накълвеше накълвяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накълви накълвете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накълвал накълвала накълвало накълвали
членувана накълвалия накълвалата накълвалото накълвалите
с пълен член накълвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накълвял накълвяла накълвяло накълвели
членувана накълвялия накълвялата накълвялото накълвелите
с пълен член накълвялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накълван накълвана накълвано накълвани
членувана накълвания накълваната накълваното накълваните
с пълен член накълваният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-къл-ва
  • форми накълве́ш, мин. св. накълва́х, мин. прич. накълва́л, св.
Източник