накова́вам

1. (какво) Кова достатъчно количество.

Наковах пироните.

2. (преносно, разговорно, кого) Наклеветявам някого.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наковавам наковаваме
второ лице наковаваш наковавате
трето лице наковава наковават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наковавах наковавахме
второ лице наковава наковавахте
трето лице наковава наковаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наковавах наковавахме
второ лице наковаваше наковавахте
трето лице наковаваше наковаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наковавай наковавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наковавал наковавала наковавало наковавали
членувана наковавалия наковавалата наковавалото наковавалите
с пълен член наковавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наковавал наковавала наковавало наковавали
членувана наковавалия наковавалата наковавалото наковавалите
с пълен член наковавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наковаван наковавана наковавано наковавани
членувана наковавания наковаваната наковаваното наковаваните
с пълен член наковаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наковаващ наковаваща наковаващо наковаващи
членувана наковаващия наковаващата наковаващото наковаващите
с пълен член наковаващият — — —
Деепричастие
наковавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ко-ва-вам
  • форми накова́ваш, несв. и накова́, св.
Източник