наки́прям

(кого, какво) Кипря много, нагиздям, накичвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице накипрям накипряме
второ лице накипряш накипряте
трето лице накипря накипрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице накипрях накипряхме
второ лице накипря накипряхте
трето лице накипря накипряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице накипрях накипряхме
второ лице накипряше накипряхте
трето лице накипряше накипряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накипряй накипряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накипрял накипряла накипряло накипряли
членувана накипрялия накипрялата накипрялото накипрялите
с пълен член накипрялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накипрял накипряла накипряло накипряли
членувана накипрялия накипрялата накипрялото накипрялите
с пълен член накипрялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накипрян накипряна накипряно накипряни
членувана накипряния накипряната накипряното накипряните
с пълен член накипряният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накипрящ накипряща накипрящо накипрящи
членувана накипрящия накипрящата накипрящото накипрящите
с пълен член накипрящият — — —
Деепричастие
накипряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-кип-рям
  • форми наки́пряш, несв. и наки́пря, св.
Източник