накамаря́вам

(какво) Струпвам нещо на камара.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице накамарявам накамаряваме
второ лице накамаряваш накамарявате
трето лице накамарява накамаряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице накамарявах накамарявахме
второ лице накамарява накамарявахте
трето лице накамарява накамаряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице накамарявах накамарявахме
второ лице накамаряваше накамарявахте
трето лице накамаряваше накамаряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накамарявай накамарявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накамарявал накамарявала накамарявало накамарявали
членувана накамарявалия накамарявалата накамарявалото накамарявалите
с пълен член накамарявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накамарявал накамарявала накамарявало накамарявали
членувана накамарявалия накамарявалата накамарявалото накамарявалите
с пълен член накамарявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накамаряван накамарявана накамарявано накамарявани
членувана накамарявания накамаряваната накамаряваното накамаряваните
с пълен член накамаряваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накамаряващ накамаряваща накамаряващо накамаряващи
членувана накамаряващия накамаряващата накамаряващото накамаряващите
с пълен член накамаряващият — — —
Деепричастие
накамарявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ка-ма-ря-вам
  • форми накамаря́ваш, несв. и накамаря́, св.
Източник