наимену́вам

1. (кого, какво) Давам име, назовавам, наричам.

2. (кого, какво) Изричам името, назовавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наименувам наименуваме
второ лице наименуваш наименувате
трето лице наименува наименуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наименувах наименувахме
второ лице наименува наименувахте
трето лице наименува наименуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наименувах наименувахме
второ лице наименуваше наименувахте
трето лице наименуваше наименуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наименувай наименувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наименувал наименувала наименувало наименували
членувана наименувалия наименувалата наименувалото наименувалите
с пълен член наименувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наименувал наименувала наименувало наименували
членувана наименувалия наименувалата наименувалото наименувалите
с пълен член наименувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наименуван наименувана наименувано наименувани
членувана наименувания наименуваната наименуваното наименуваните
с пълен член наименуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наименуващ наименуваща наименуващо наименуващи
членувана наименуващия наименуващата наименуващото наименуващите
с пълен член наименуващият — — —
Деепричастие
наименувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-и-ме-ну-вам
  • форми наимену́ваш, несв.
Източник