наизли́зам

(само множествено число) Излизаме много, едновременно.

Децата наизлязоха по поляните.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наизлизам наизлизаме
второ лице наизлизаш наизлизате
трето лице наизлиза наизлизат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наизлизах наизлизахме
второ лице наизлиза наизлизахте
трето лице наизлиза наизлизаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наизлизах наизлизахме
второ лице наизлизаше наизлизахте
трето лице наизлизаше наизлизаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наизлизай наизлизайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизлизал наизлизала наизлизало наизлизали
членувана наизлизалия наизлизалата наизлизалото наизлизалите
с пълен член наизлизалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизлизал наизлизала наизлизало наизлизали
членувана наизлизалия наизлизалата наизлизалото наизлизалите
с пълен член наизлизалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизлизащ наизлизаща наизлизащо наизлизащи
членувана наизлизащия наизлизащата наизлизащото наизлизащите
с пълен член наизлизащият — — —
Деепричастие
наизлизайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-из-ли-зам
  • форми наизли́заш, несв. и наизля́за, св.
Източник