наизва́дя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наизвадя наизвадим
второ лице наизвадиш наизвадите
трето лице наизвади наизвадят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наизвадих наизвадихме
второ лице наизвади наизвадихте
трето лице наизвади наизвадиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наизвадех наизвадехме
второ лице наизвадеше наизвадехте
трето лице наизвадеше наизвадеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наизвади наизвадете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизвадил наизвадила наизвадило наизвадили
членувана наизвадилия наизвадилата наизвадилото наизвадилите
с пълен член наизвадилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизвадел наизвадела наизвадело наизвадели
членувана наизваделия наизваделата наизваделото наизваделите
с пълен член наизваделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизваден наизвадена наизвадено наизвадени
членувана наизвадения наизвадената наизваденото наизвадените
с пълен член наизваденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-из-ва-дя
  • форми наизва́диш, мин. св. наизва́дих, мин. прич. наизва́дил, св.
Източник