назъ́бя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице назъбя назъбим
второ лице назъбиш назъбите
трето лице назъби назъбят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице назъбих назъбихме
второ лице назъби назъбихте
трето лице назъби назъбиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице назъбех назъбехме
второ лице назъбеше назъбехте
трето лице назъбеше назъбеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
назъби назъбете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назъбил назъбила назъбило назъбили
членувана назъбилия назъбилата назъбилото назъбилите
с пълен член назъбилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назъбел назъбела назъбело назъбели
членувана назъбелия назъбелата назъбелото назъбелите
с пълен член назъбелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назъбен назъбена назъбено назъбени
членувана назъбения назъбената назъбеното назъбените
с пълен член назъбеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-зъ-бя
  • форми назъ́биш, мин. св. назъ́бих, мин. прич. назъ́бил, св.
Източник