нае́мен

1. Който получава заплащане за временно извършване на някаква работа.

Наемен войник.
Наемен убиец.

2. Който се извършва срещу заплащане.

Наемен труд.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наемен наемна наемно наемни
членувана наемния наемната наемното наемните
с пълен член наемният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне на-е-мен
  • форми нае́мна, нае́мно, мн. нае́мни
Източник