наема́тел

1. Лице, което наема нещо.

2. Лице, което живее под наем; квартирант.

единствено число множествено число
нечленувана наемател наематели
членувана наемателя наемателите
с пълен член наемателят —
бройна форма наемателя
звателна форма наемателю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне на-е-ма-тел
  • форми наема́телят, наема́теля, мн. наема́тели
Източник