на́ем

Заплащане за временно ползване на нещо.

Месечен наем за квартира.

наем руски на́ем

рус. наем < старобълг. наѥмъ < *nа-jьmъ. *jьmъ е прич. от старобълг. ѩти „взема“.

Нося душа под наем

Много съм слаб, много съм болен.

единствено число множествено число
нечленувана наем наеми
членувана наема наемите
с пълен член наемът —
бройна форма наема
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне на-ем
  • форми само ед.
Източници