надя́ждам

(кого) Ям повече или по-бързо от някого.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надяждам надяждаме
второ лице надяждаш надяждате
трето лице надяжда надяждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надяждах надяждахме
второ лице надяжда надяждахте
трето лице надяжда надяждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надяждах надяждахме
второ лице надяждаше надяждахте
трето лице надяждаше надяждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надяждай надяждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надяждал надяждала надяждало надяждали
членувана надяждалия надяждалата надяждалото надяждалите
с пълен член надяждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надяждал надяждала надяждало надяждали
членувана надяждалия надяждалата надяждалото надяждалите
с пълен член надяждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надяждан надяждана надяждано надяждани
членувана надяждания надяжданата надяжданото надяжданите
с пълен член надяжданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надяждащ надяждаща надяждащо надяждащи
членувана надяждащия надяждащата надяждащото надяждащите
с пълен член надяждащият — — —
Деепричастие
надяждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-дяж-дам
  • форми надя́ждаш, несв. и надя́м, св.
Източник