надхитря́вам

(кого) Излизам по-хитър от някого.

Тя надхитри приятелките си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надхитрявам надхитряваме
второ лице надхитряваш надхитрявате
трето лице надхитрява надхитряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надхитрявах надхитрявахме
второ лице надхитрява надхитрявахте
трето лице надхитрява надхитряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надхитрявах надхитрявахме
второ лице надхитряваше надхитрявахте
трето лице надхитряваше надхитряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надхитрявай надхитрявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надхитрявал надхитрявала надхитрявало надхитрявали
членувана надхитрявалия надхитрявалата надхитрявалото надхитрявалите
с пълен член надхитрявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надхитрявал надхитрявала надхитрявало надхитрявали
членувана надхитрявалия надхитрявалата надхитрявалото надхитрявалите
с пълен член надхитрявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надхитряван надхитрявана надхитрявано надхитрявани
членувана надхитрявания надхитряваната надхитряваното надхитряваните
с пълен член надхитряваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надхитряващ надхитряваща надхитряващо надхитряващи
членувана надхитряващия надхитряващата надхитряващото надхитряващите
с пълен член надхитряващият — — —
Деепричастие
надхитрявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне над-хит-ря-вам
  • форми надхитря́ваш, несв. и надхи́тря и надхитря́, св.
Източник