надска́чам

1. (кого) Скачам по-добре, по-високо или по-далече от някого.

2. Надвишавам определена граница, придвижвам се по-високо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надскачам надскачаме
второ лице надскачаш надскачате
трето лице надскача надскачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надскачах надскачахме
второ лице надскача надскачахте
трето лице надскача надскачаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надскачах надскачахме
второ лице надскачаше надскачахте
трето лице надскачаше надскачаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надскачай надскачайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надскачал надскачала надскачало надскачали
членувана надскачалия надскачалата надскачалото надскачалите
с пълен член надскачалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надскачал надскачала надскачало надскачали
членувана надскачалия надскачалата надскачалото надскачалите
с пълен член надскачалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надскачан надскачана надскачано надскачани
членувана надскачания надскачаната надскачаното надскачаните
с пълен член надскачаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надскачащ надскачаща надскачащо надскачащи
членувана надскачащия надскачащата надскачащото надскачащите
с пълен член надскачащият — — —
Деепричастие
надскачайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне над-с-ка-чам
  • форми надска́чаш, несв. и надско́ча, св.
Източник