надприка́звам

(кого) Приказвам повече от някого, побеждавам някого с приказване.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надприказвам надприказваме
второ лице надприказваш надприказвате
трето лице надприказва надприказват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надприказвах надприказвахме
второ лице надприказва надприказвахте
трето лице надприказва надприказваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надприказвах надприказвахме
второ лице надприказваше надприказвахте
трето лице надприказваше надприказваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надприказвай надприказвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надприказвал надприказвала надприказвало надприказвали
членувана надприказвалия надприказвалата надприказвалото надприказвалите
с пълен член надприказвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надприказвал надприказвала надприказвало надприказвали
членувана надприказвалия надприказвалата надприказвалото надприказвалите
с пълен член надприказвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надприказван надприказвана надприказвано надприказвани
членувана надприказвания надприказваната надприказваното надприказваните
с пълен член надприказваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надприказващ надприказваща надприказващо надприказващи
членувана надприказващия надприказващата надприказващото надприказващите
с пълен член надприказващият — — —
Деепричастие
надприказвайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне над-п-ри-каз-вам
  • форми надприка́зваш, несв. и св.
Източник