нади́рам

1. (какво) Дера достатъчно количество от нещо.

2. (какво) Разкъсвам, раздирам нещо.

Котката надра мебелите с острите си нокти.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надирам надираме
второ лице надираш надирате
трето лице надира надират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надирах надирахме
второ лице надира надирахте
трето лице надира надираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надирах надирахме
второ лице надираше надирахте
трето лице надираше надираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надирай надирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надирал надирала надирало надирали
членувана надиралия надиралата надиралото надиралите
с пълен член надиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надирал надирала надирало надирали
членувана надиралия надиралата надиралото надиралите
с пълен член надиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надиран надирана надирано надирани
членувана надирания надираната надираното надираните
с пълен член надираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надиращ надираща надиращо надиращи
членувана надиращия надиращата надиращото надиращите
с пълен член надиращият — — —
Деепричастие
надирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ди-рам
  • форми нади́раш, несв. и надера́, св.
Източник