надигра́вам

(кого) Играя по-добре от някого, побеждавам в игра някого.

Отборът на България надигра съперниците си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надигравам надиграваме
второ лице надиграваш надигравате
трето лице надиграва надиграват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надигравах надигравахме
второ лице надиграва надигравахте
трето лице надиграва надиграваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надигравах надигравахме
второ лице надиграваше надигравахте
трето лице надиграваше надиграваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надигравай надигравайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надигравал надигравала надигравало надигравали
членувана надигравалия надигравалата надигравалото надигравалите
с пълен член надигравалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надигравал надигравала надигравало надигравали
членувана надигравалия надигравалата надигравалото надигравалите
с пълен член надигравалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надиграван надигравана надигравано надигравани
членувана надигравания надиграваната надиграваното надиграваните
с пълен член надиграваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надиграващ надиграваща надиграващо надиграващи
членувана надиграващия надиграващата надиграващото надиграващите
с пълен член надиграващият — — —
Деепричастие
надигравайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-диг-ра-вам
  • форми надигра́ваш, несв. и надигра́я, св.
Източник