надживя́вам

(кого) Живея повече, по-дълго от някого.

Той надживя брат си.
Творбите му го надживяха.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надживявам надживяваме
второ лице надживяваш надживявате
трето лице надживява надживяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надживявах надживявахме
второ лице надживява надживявахте
трето лице надживява надживяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надживявах надживявахме
второ лице надживяваше надживявахте
трето лице надживяваше надживяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надживявай надживявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надживявал надживявала надживявало надживявали
членувана надживявалия надживявалата надживявалото надживявалите
с пълен член надживявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надживявал надживявала надживявало надживявали
членувана надживявалия надживявалата надживявалото надживявалите
с пълен член надживявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надживяван надживявана надживявано надживявани
членувана надживявания надживяваната надживяваното надживяваните
с пълен член надживяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надживяващ надживяваща надживяващо надживяващи
членувана надживяващия надживяващата надживяващото надживяващите
с пълен член надживяващият — — —
Деепричастие
надживявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне над-жи-вя-вам
  • форми надживя́ваш, несв. и надживе́я, св.
Източник